Гледай краткото видео · Гледай в YouTube
Легендата
Атлантида е легендарният град, описан от Платон, който потъва в морето за един ден и една нощ. Песента разказва последния му ден: морето се дръпва, мрежите остават празни, а майките прегръщат децата си и чакат вълната.
Царят оставя короната си на студената колона, златото вече нищо не струва — но името на Атлантида ще остави следа.
Текст
Оригинален текст на български с превод на английски.
Куплет 1
В едно тъжно утро морето се дръпна
One sad morning the sea drew back
и над празните улици сянка се спусна.
and a shadow fell over the empty streets.
Площади от злато, всичко мълчи,
Squares of gold, everything is silent,
а вятърът следите ще заличи.
and the wind will erase every trace.
Мрежите празни са там на брега,
The nets lie empty there on the shore,
а рибите се скриха в дълбината.
and the fish have hidden in the deep.
Майките здраво прегръщат децата
Mothers hold their children tight
и чакат да дойде вълната.
and wait for the wave to come.
Предприпев
И виждаме как морето извира,
And we see the sea welling up,
цунамито страшно над нас се издига.
the terrible tsunami rising above us.
Трагична и тежка тази съдба
Tragic and heavy is this fate
в последния ни ден без грях и вина.
on our last day, without sin or guilt.
Припев
Последният ден на Атлантида —
The last day of Atlantis —
защо дойде време да си отида?
why has the time come for me to go?
Куплет 2
Царят сваля своята корона
The king takes off his crown
и я оставя на студената колона.
and leaves it on the cold column.
Златото вече нищо не струва,
Gold is worth nothing anymore,
всичко е спомен и се изгубва.
everything is a memory, fading away.
Предприпев
И чуваме как се чупят стените,
And we hear the walls breaking,
тежкият прилив разкъсва гредите.
the heavy tide tearing the beams apart.
Никой не бяга, защото разбира,
Nobody runs, because they understand
че краят е близо и не избира.
that the end is near and does not choose.
Бридж
Шепа сол в моята ръка,
A handful of salt in my hand,
светът се дави в студена тъма,
the world drowns in cold darkness,
но името ще остави следа,
but the name will leave a trace,
дори да не се прибера у дома.
even if I never make it home.
Финал
Последният ден на Атлантида е тук
The last day of Atlantis is here
и сърцето ми става на камък без звук.
and my heart turns to stone without a sound.
Последният ден на Атлантида зове —
The last day of Atlantis is calling —
морето дойде да ни прибере.
the sea has come to take us home.
