Гледай официалното видео · 3:42 · Гледай в YouTube
Легендата
„Изворът на Белоногата“ е поема на Петко Р. Славейков по народна легенда: красивата Гергана отказва богатствата на везира, защото обича Никола. Но майсторите, които градят чешма, измерват сянката ѝ — и я вграждат в камъка.
Песента е разказана от гласа на Гергана: сватбеният венец вехне в ръцете ѝ, пулсът ѝ гасне ден подир ден, а Никола стои до стената. Тя иска да му каже „Върви си. Живей!“ — но камъкът в нея шепне „Недей“.
Текст
Оригинален текст на български с превод на английски.
Куплет 1
Рано отидох за бистра вода,
I went early to fetch clear water,
росата измиваше всяка следа.
the dew was washing every trace away.
Над мене шептяха вечни гори,
Above me, ancient forests whispered,
а в стомната трепна при първи петли.
the water stirred in my jug at first cockcrow.
Той обеща ми коприна и злато,
He promised me silk and gold,
палати без зима и вечното лято.
palaces without winter, an endless summer.
„Не ща ти дворците, не ща ти света —
“I want neither your palaces nor your world—
любимият тук ме очаква в нощта.“
my beloved waits for me here in the night.”
Куплет 2
Измериха сянката с черен конец.
They measured my shadow with a black thread.
В ръцете ми вехнеше сватбен венец.
A bridal wreath was withering in my hands.
Към къщи поех през угасващия ден,
I headed home through the fading day,
а сянката вече не тръгна след мен.
but my shadow no longer followed me.
Припев
Вградиха ми сянката в белия камък,
They sealed my shadow inside the white stone,
а в нея затвориха живия пламък.
and locked the living flame within it.
Никола, върви си, додето е ден —
Nikola, go while it is still day—
че нощем гласът ми ме плаши и мен.
for at night, my voice frightens even me.
Куплет 3
Майка ми шиеше бяла премяна,
My mother was sewing a white dress,
а в моята гръд се отваряше рана.
while a wound was opening in my breast.
Държеше ръката ми, блед и смутен,
He held my hand, pale and troubled,
а пулсът ми гаснеше ден подир ден.
as my pulse faded day after day.
Под пръстите твои изстивах полека,
Beneath your fingers, I slowly grew cold,
до прага ме чакаше черна пътека.
a dark path awaited me at the threshold.
Ти тихо ми шепнеше: „Мила, прости.“
You whispered softly, “My love, forgive me.”
А долу водата започна да шепти.
And below, the water began to whisper.
Припев
Вградиха ми сянката в белия камък,
They sealed my shadow inside the white stone,
а в нея затвориха живия пламък.
and locked the living flame within it.
Никола, върви си, додето е ден —
Nikola, go while it is still day—
че нощем гласът ми ме плаши и мен.
for at night, my voice frightens even me.
Бридж
Снощи се върна при мен в тъмнината
Last night you returned to me in the darkness
и дълго стоя със чело до стената.
and stood for a long time, forehead to the wall.
Поисках да кажа: „Върви си. Живей!“
I wanted to say, “Go. Live!”
А камъкът в мене прошепна: „Недей.“
But the stone inside me whispered, “Don’t.”
Финал
Вградиха ми сянката в белия камък,
They sealed my shadow inside the white stone,
а в нея затвориха живия пламък.
and locked the living flame within it.
Никола, спаси се, додето е ден —
Nikola, save yourself while it is still day—
че нощем гласът ми ме плаши и мен.
for at night, my voice frightens even me.
