Гледай официалното видео · 5:18 · Гледай в YouTube
Легендата
Вълчан войвода е легендарен хайдутин от Странджа. Според преданието неговата дружина нападнала керван, който пренасял султанската хазна към Цариград, и скрила златото дълбоко в планината.
Народната памет пази разкази за знаци, издълбани в скалите — стрели, кръгове и белези, които водят към имането. И до днес иманяри търсят Вълчановото злато из Странджа, но тайната остава неразгадана.
Песента разказва историята от първо лице: самият Вълчан говори за засадата, за преследвачите, изгубени в мъглата, и за ключа към хазната, който „не е в камък, а в душата“.
Текст
Оригинален текст на български с превод на английски.
Аз съм Вълчан от гората,
I am Valchan of the forest,
черна ми е орисията,
black is the fate that was spun for me,
денем в буките се крия,
by day I hide among the beeches,
цяла нощ хазните диря.
all night I hunt for treasure.
Куплет 1
Дебнах в пусия край дере,
I lay in ambush by the ravine,
де керванът ще дойде,
where the caravan would pass,
с алтъни в тез дисаги,
with gold coins in its saddlebags,
в дебри тъмни непрогледни.
through dark and endless woods.
На султана му хазната
The Sultan's treasure
тръгнала за Цариграда,
set out for Constantinople,
със аскер и люта стража,
with soldiers and a fierce guard,
с остри саби се наляха.
and they came at us with sharp sabres.
Злато дрънна по земята,
Gold rang out upon the ground,
ехо тръгна из гората,
an echo ran through the forest,
а дорде се съмне рано,
and before the early dawn
бях далече на мегдана.
I was long gone, far away.
Припев
Аз Вълчан съм, де ме дирят,
I am Valchan, the one they seek,
карти пишат, знаци сбират,
they draw maps and gather signs,
двеста зими вече мина,
two hundred winters have gone by,
златото при султан не стигна.
the gold never reached the Sultan.
Аз Вълчан съм, помни знака,
I am Valchan, remember the sign
де води към хазната,
that leads to the treasure,
в Странджа дири, в камък гледай,
search in Strandzha, look into the stone,
ала тайната не пипай.
but leave the secret untouched.
Куплет 2
Прати кадия, прати паша,
They sent a kadi, they sent a pasha,
да ме хване с люта стража,
to catch me with a fierce guard,
прати аскер, башибозук,
they sent soldiers and bashi-bazouks,
никой не се връща тук.
none of them ever came back.
Кой в мъглата се изгуби,
Some were lost in the fog,
кой конете си погуби,
some lost their horses,
кой се кле във име святи,
some swore by holy names
че съм станал дух крилати.
that I had become a winged spirit.
Трупах алтъни години,
For years I gathered gold
из долини и планини,
through valleys and mountains,
не за чифлик, не за слава,
not for an estate, not for glory,
а за тайна без забрава.
but for a secret that is never forgotten.
Куплет 3
После Странджа ги прикрила,
Then Strandzha hid them away
с буки, мрак и люта сила,
with beeches, darkness and fierce power;
в пещерите черни, зиме
in the black caves, through the winter,
пазят мойто тайно име.
they guard my secret name.
В камък знаци съм оставил,
I left signs carved in stone,
тайни дири съм направил,
I made hidden trails,
де тунели под земята
where tunnels under the earth
крият пътя към хазната.
hide the way to the treasure.
Под бука стара има знака,
Beneath an old beech there is a sign,
стрела издялана в скалата,
an arrow carved into the rock;
напълни си ти торбата,
fill your bag,
и се връщай във гората.
and go back into the forest.
Де три извора сбират,
Where three springs meet,
там тунелите се крият,
there the tunnels lie hidden,
ала ключът за хазната
but the key to the treasure
не е в камък, а в душата.
is not in stone, but in the soul.
Припев
Аз Вълчан съм, де ме дирят,
I am Valchan, the one they seek,
карти пишат, знаци сбират,
they draw maps and gather signs,
двеста зими вече мина,
two hundred winters have gone by,
златото при султан не стигна.
the gold never reached the Sultan.
Аз Вълчан съм, помни знака,
I am Valchan, remember the sign
де води към хазната,
that leads to the treasure,
в Странджа дири, в камък гледай,
search in Strandzha, look into the stone,
ала тайната не пипай.
but leave the secret untouched.
Финал
Ровят хора век след мене,
People dig a century after me,
търсят белези кънтене,
searching for marks and echoes,
търсят златото, казана,
searching for the gold, the cauldron,
търсят тайна до зарана.
searching for the secret until dawn.
Ала Странджа мълчи още,
But Strandzha is silent still,
в тъмни дебри, в глухи нощи,
in dark woods, in soundless nights;
де съм скрил го, де лежи,
where I hid it, where it lies,
знаят само божите слуги.
only God's servants know.
Аз Вълчан съм, де ме дирят,
I am Valchan, the one they seek,
карти пишат, знаци сбират,
they draw maps and gather signs,
двеста зими вече мина,
two hundred winters have gone by,
златото при султан не стигна.
the gold never reached the Sultan.
Аз съм Вълчан от гората,
I am Valchan of the forest,
черна ми е орисията,
black is the fate that was spun for me,
докле песен се запява,
as long as this song is sung,
мойта тайна ще остава.
my secret will remain.
