Watch the official video · 3:20 · Watch on YouTube
The story
"Donkey Skin" is an old fairy tale recorded by Charles Perrault: a princess flees her father's court hidden under the hide of a magical donkey.
The song tells it as dark fantasy in the first person. The skin gives strength but takes flesh; with every miracle the princess loses a piece of herself, and the hunters follow the trail of gold. The chorus is her last voice: "Beneath this skin, I am still myself."
Lyrics
Original Bulgarian lyrics with English translation.
Verse 1
Над мама падна черната мъгла,
Black mist fell over my mother,
над трона гарван разпери крила.
a raven spread its wings above the throne.
Баща ми ме поиска за жена.
My father asked me to become his wife.
Дворът потъна в мъртва тишина.
The court sank into deathly silence.
Поисках кожа с разтреперан глас.
I asked for the hide, my voice trembling.
„Ще я получиш още в този час.“
"You shall have it within the hour."
За мен закла магарето в нощта,
For me, he slaughtered the donkey that night,
а кожата му хвърли пред свещта.
and threw its hide before the candle.
Chorus
Под тази кожа още съм аз.
Beneath this skin, I am still myself.
Не ми отнемай последния глас.
Do not take away the last of my voice.
Даваш ми сила, отнемаш ми плът.
You give me strength, you take my flesh.
Колко от мене ще стигне отвъд?
How much of me will make it through?
Verse 2
Облякох я и тръгнах през калта.
I put it on and walked through the mud.
Под нея скрих лицето от света.
Beneath it, I hid my face from the world.
Баща ми пусна кучета на лов,
My father set the hounds upon my trail,
нарече мойта клетка пак любов.
and called my cage love once again.
Троша желязо с голите ръце.
I break iron with my bare hands.
В реката търся своето лице.
I search the river for my face.
Със всяко чудо губя къс от плът,
With every miracle, I lose a piece of flesh,
копитата ми търсят вече път.
my hooves already seeking out a path.
Chorus
Под тази кожа още съм аз.
Beneath this skin, I am still myself.
Не ми отнемай последния глас.
Do not take away the last of my voice.
Даваш ми сила, отнемаш ми плът.
You give me strength, you take my flesh.
Колко от мене ще стигне отвъд?
How much of me will make it through?
Bridge
Сънувам клетка, чувам женски глас:
I dream of a cage, I hear a woman's voice:
„Под тази кожа някога бях аз.
"I once lived beneath this skin.
От мойта плът издигнаха стени,
They built their walls from my flesh,
с кръвта ми си изкупваха вини.“
and used my blood to atone for their sins."
Chorus
Под тази кожа още съм аз,
Beneath this skin, I am still myself,
дори да остана без име и глас.
even if I lose my name and voice.
Към твоя трон не води моят път.
My path does not lead to your throne.
Не ще заключиш живата ми плът.
You shall not imprison my living flesh.
Finale
По стъпките ми златото блести,
Gold glitters in my footsteps,
а в гърлото ми името хрипти.
my name rasps in my throat.
Зад мене пак веригите звънят.
Behind me, chains are ringing once again.
По златото ловците ме следят.
The hunters follow the trail of gold.
